Искам да стиснеш очите си и да отлетиш някаде.
Представи си,че те водя в зелена и дива гора,а там стои най-голямото и най-красиовто дърво,което си виждал.
Аз те държа силно за ръката и те водя право към това дърво.Сега сме пред него,до него,ние сме в него.
Това величествено дърво си ти!То е на повече от 2000 години...
...връщаме се,когато то е било едва прокарало стръкче.Ти и аз сме очте му!Усещаме ,чуваме и чувстваме заедно с него.
В момента проследяваме живота му.
Ето,ето полъхва вятъра...то се накланя и ние също.
Искаш ли да видим какво е било преди 2000 години?-Да.
Ами хайде гледай.
Ет едно дете.Дребна,малка островитянка,накичена с цветя в косата.Тя идва до нас.
-Оо блаженство!!!
Чудиш се какво стана нали?Тя ни посипа с вода и любов.Малките и сини очички ни обливат с надежда и чувство за сигурност.
....ето я и нея след години и ние вече сме големи.Виж,виж колко е красива и в очите й все още гори онзи детски пламък.
...в клоните ни има гнезда на поне 7 птици.Имаме 2 семейства,а другите все още чакат.Много е приятно някой да ти прави компания през дългите дни.
...слушай музиката идваща от племето отсреща.Слушааай-
Барабаните и гласовете на хората обитаващи тези земи.Толкова е приятно.Няма го този забързан и погълнат от пари и власт живот.Те са хора на слънцето,също като теб и мен....
Изморих се.Сега ще пусна ръката ти,вече не сме едно с дървото.Върви след мен по поляната,върви.
А сега отвори широко очите си и ми се усмихни.
Утре отново ще те заведа там.Обещавам.
