Едно неоново ,,В,,

Гледаш го всеки ден ,то е там.Едно неоново ,,В,, което свети в очите на всяко дете.
На табелата срещу блока ти В-то свети неуморимо,
на всяка друга неонова буква й омръзва да свети.
Сякаш целият свят спира и остава само тя-буквата ,,В,,.
Погледът на хората от горе се губи в нейния свят.
Аз,ти,той нека бъдем неонови ,,В-та,,

Щафеткааа

Такааа... Поемам щафетата предадена ми от д-р Алу. Идеята е много проста - ще напиша 6 неща, които ме правят щастлива, без да са в някаква подредба. И после ще предам щафетата.

1.Обичам да е лятото и да пия биричка на Аязмото с много яки хорица.Макар и да съм потна като праси пак ми е яко...е до другата сутрин де :р

2.Яко е когато се срещаш с хора които те карат да си себе си без да те насилват да го правиш.Например хората от ,,Студията,, са такива.И когато мога да сум просто Гериту ми е най-яко ама ей тъй айляк да съм

3.Обичаам зеленото.То някак си ми отпуска душицата.Ама обичам зелено под каквато и да в форма-храст,блуза,мастило,дори зелените суполки ме радват.Стига да има много зелено и някак си ...е много релаксиращо.

4.Изпростяването също ме ощастливява.Например с наще ми е най-яко да изпростявам.Сигурно е от лудото ми семейство ама е супер смешно и весело и приятно и някак си така натурално.Пожелавам го на всички да се смеят със семействата,защото с тях е ...просто веднъж.

5.Когато хора които се връшат рядко при нас си дойдат.Деската като си дойде ше съм много щастлива.Хем аз ще има какво да й разкажа,хем тя ще е пълна с интересни неща.И не само тя де всички хора от далече които са оставили следа в мен и ги видя...направо откачам от емоции и тупур тупур на сърцето.

6.Щом се чувствам добре виждам света през розови очила и просто съм щастлива.Незнам как постигам това състояние на духа,но се получава често.Стига да си освободя главата от глупости и съм толкова free че чак немога да се позная.И най-вече когато предавам позитивна енергия на хората...тогава вече е много хубаво,защото съм зарадвала и другите.Искам мир,любов и свобода за всички.






http://van4eto-kaulitz.blogspot.com/
Ванчиич заповядай щафеткатаа

Keep dreaming...

Искам да стиснеш очите си и да отлетиш някаде.

Представи си,че те водя в зелена и дива гора,а там стои най-голямото и най-красиовто дърво,което си виждал.

Аз те държа силно за ръката и те водя право към това дърво.Сега сме пред него,до него,ние сме в него.

Това величествено дърво си ти!То е на повече от 2000 години...

...връщаме се,когато то е било едва прокарало стръкче.Ти и аз сме очте му!Усещаме ,чуваме и чувстваме заедно с него.

В момента проследяваме живота му.

Ето,ето полъхва вятъра...то се накланя и ние също.

Искаш ли да видим какво е било преди 2000 години?-Да.

Ами хайде гледай.

Ет едно дете.Дребна,малка островитянка,накичена с цветя в косата.Тя идва до нас.

-Оо блаженство!!!

Чудиш се какво стана нали?Тя ни посипа с вода и любов.Малките и сини очички ни обливат с надежда и чувство за сигурност.

....ето я и нея след години и ние вече сме големи.Виж,виж колко е красива и в очите й все още гори онзи детски пламък.

...в клоните ни има гнезда на поне 7 птици.Имаме 2 семейства,а другите все още чакат.Много е приятно някой да ти прави компания през дългите дни.

...слушай музиката идваща от племето отсреща.Слушааай-

Барабаните и гласовете на хората обитаващи тези земи.Толкова е приятно.Няма го този забързан и погълнат от пари и власт живот.Те са хора на слънцето,също като теб и мен....

Изморих се.Сега ще пусна ръката ти,вече не сме едно с дървото.Върви след мен по поляната,върви.

А сега отвори широко очите си и ми се усмихни.

Утре отново ще те заведа там.Обещавам.

От моето най-мило човече!

Искам да ти кажа извинявай!
За това,че не винаги до теб съм,когато се нуждаеш.
Не винаги държа ръката ти в трудните моменти
и когато плачеш пак не съм до теб,
а искам.
Защото за мене ти си всичко:
сестра,приятелка,човек,на който мога да разчитам.
Ти си слънце,щастие,усмивка.
На милион една си и се радвам че те имам.
С тебе съм от първата ти глътка въздух...и ще съм до теб
до последната своя такава.
Приятелко,сестричке,
всичко бих дала от теб далеч да е тъгата,
в очите ти сълзи да няма!
Че те обичам силно искам да знаеш-
и пак извинявай че не винаги до теб съм когато се нуждаеш!!!




Това послание е от сестра ми за мен по случй рождения ми ден.И го слагам тук за да знаят всички какво съкровище имам :)

Haide be horica.

Vremeto doide.O6te sus sabujdaneto si da vijdame gree6toto slunce i da mu se usmihvame.Sega e vremeto v koeto trqbva da zagurbim vsi4ko grozno,mruzno i depresantsko nali?
Pregurnete tova koeto prirodata ni dava i ne go puskaite.S edna usmivka kum Slun4o toi 6te gree 3040303 puti po silno i 6te zaradva o6te tolkova hora.Haidde da go naprvim zaedno...1...2...3 i usmivkaaa
Pojelvam vi sila i volq da go pravite i povqrvaite mi 6te se 4uvstvate mnogo po dobre i mnogo po zaredeni :)

Драконска историйка

Стоя си на терасата и пуша цигарка.Терасата ми е голяма,слънчева и е от южната страна.Нещо ми е криво,смотано...
-Кво,направих пък сега-се чудя.
Та да ви разкажа първо (да сте в течение на обстоятелствата)
Слезнах по джапанки до магазина(беше една съботна сутрин,много свежа и слънчева)
И гледам пред блока-някакув огромен КЕСТЕН.
-Абе,кво праиш тука-викам му аз-нямаше те вчера.
И почвам да го изследвааам,от къде е,що е тука ...такива неща.А той нищо не издава,мамка му и кестен.Та не е важен кестена де,преодолях го.
И нали до магазина бях тръгнала и продължих.Пред магазина ...чудууу.Паркиран ДРАКОН с ейййй такива очи,син маникюр,хипи прическа и прекрасни мигли.И аз моля ви се изпадам в недоумение.А на комшиите никакво впечтление не им прави тоя дракон със син маникюр.
Спирам се и им викам-бе ей,дракон бе,дракон с маникюр.
Ама те-хиххи,хахах,хоххоох-подминават ме,пазарят си и нищо.
Отивам аз до него(ей тъй тихо-мълком) и го питам кво прай тука,а той ме погледна с огромните си очи и...НИЩО бе пак нищо-мълчи!!
Ядосах се и продължавам,ама по сериозно:
-Абе ейййй,от къде си,що си тука?
Ама реакцията същата беше-никаква.Седнах аз до него,запалих една цигара,поогледах го,докоснах го дори.А той все такъв изящен,огромен и паркиран.Стоях там 6 часа и никой не дойде да го вземе или да го провери дали не е откраднат.
Изпуших 4 кутии с цигари докато стоях пред магазина и го зяпах.
Схванах се ,заболяха ме краката и станах,обикалях го пак,пак го разглеждах,пак го докоснах...
А синият му лак-прекрасен беше,честно ви казвам.И вече съм много ядосана и му викам-Щом нещеш не ми казвай от къде си и що си тука,ама ми кажи тоя лак какъв е?
А тоя дракон пак мълчи като стена,а той огрооомен и величествено си стои с пусната коса и клепа.
На вторият ден вече бях се задръстила от цигари и бях на края на силите си.Не бях яла,нито се бях къпала само на цигари карах.А,хората да ви кажа те...такива сякаш тоя дракон цял живот беше паркиран пред магазина.Само аз се бях развълнувала така от него.
Ама аз бях решила до последно да го човъркам докато не ми каже за тоя лак поне.
А той жсе мълчеше ли,мълчеше.
И изведнъж някаква сила ме обля и аз станах,яхнах го и му жикам-Лети,моля ти се летиии...
и сякаш само за секунда той ме чу и ние полетяхме.Да да аз наистина летях в/у дракона със синия лак.Ох,да ви кажа там горе е чудно,всичко е толкова малко,но и красиво.За пръв пут се почувствах жива върху неговите криле.

Може би затова сега стоя на тая тъпа тераса и ми е така смотано.Искам пак да летя и отново да се чувствам непобедима.
Защо и кой ми даде да полетя,а сега трябва да си стоя и да живея със спомениете