Драконска историйка

Стоя си на терасата и пуша цигарка.Терасата ми е голяма,слънчева и е от южната страна.Нещо ми е криво,смотано...
-Кво,направих пък сега-се чудя.
Та да ви разкажа първо (да сте в течение на обстоятелствата)
Слезнах по джапанки до магазина(беше една съботна сутрин,много свежа и слънчева)
И гледам пред блока-някакув огромен КЕСТЕН.
-Абе,кво праиш тука-викам му аз-нямаше те вчера.
И почвам да го изследвааам,от къде е,що е тука ...такива неща.А той нищо не издава,мамка му и кестен.Та не е важен кестена де,преодолях го.
И нали до магазина бях тръгнала и продължих.Пред магазина ...чудууу.Паркиран ДРАКОН с ейййй такива очи,син маникюр,хипи прическа и прекрасни мигли.И аз моля ви се изпадам в недоумение.А на комшиите никакво впечтление не им прави тоя дракон със син маникюр.
Спирам се и им викам-бе ей,дракон бе,дракон с маникюр.
Ама те-хиххи,хахах,хоххоох-подминават ме,пазарят си и нищо.
Отивам аз до него(ей тъй тихо-мълком) и го питам кво прай тука,а той ме погледна с огромните си очи и...НИЩО бе пак нищо-мълчи!!
Ядосах се и продължавам,ама по сериозно:
-Абе ейййй,от къде си,що си тука?
Ама реакцията същата беше-никаква.Седнах аз до него,запалих една цигара,поогледах го,докоснах го дори.А той все такъв изящен,огромен и паркиран.Стоях там 6 часа и никой не дойде да го вземе или да го провери дали не е откраднат.
Изпуших 4 кутии с цигари докато стоях пред магазина и го зяпах.
Схванах се ,заболяха ме краката и станах,обикалях го пак,пак го разглеждах,пак го докоснах...
А синият му лак-прекрасен беше,честно ви казвам.И вече съм много ядосана и му викам-Щом нещеш не ми казвай от къде си и що си тука,ама ми кажи тоя лак какъв е?
А тоя дракон пак мълчи като стена,а той огрооомен и величествено си стои с пусната коса и клепа.
На вторият ден вече бях се задръстила от цигари и бях на края на силите си.Не бях яла,нито се бях къпала само на цигари карах.А,хората да ви кажа те...такива сякаш тоя дракон цял живот беше паркиран пред магазина.Само аз се бях развълнувала така от него.
Ама аз бях решила до последно да го човъркам докато не ми каже за тоя лак поне.
А той жсе мълчеше ли,мълчеше.
И изведнъж някаква сила ме обля и аз станах,яхнах го и му жикам-Лети,моля ти се летиии...
и сякаш само за секунда той ме чу и ние полетяхме.Да да аз наистина летях в/у дракона със синия лак.Ох,да ви кажа там горе е чудно,всичко е толкова малко,но и красиво.За пръв пут се почувствах жива върху неговите криле.

Може би затова сега стоя на тая тъпа тераса и ми е така смотано.Искам пак да летя и отново да се чувствам непобедима.
Защо и кой ми даде да полетя,а сега трябва да си стоя и да живея със спомениете