The Moon

Има смътен спомен от луната вън.

Облак лек плашливо плува.

Красотата й наистина е като картина.

Черното на нощта бледнее пред

блясъка на красивите лъчи.

С поглед плах нагоре

страхът изчезва и остават

само луната и звездите

да ми топлят дните.

А красотата им сякаш в чаша плува...Дали да я изпия?

????

обичам те казват от милион години.
Обичам те казват и животните.
Обичам те казват и звездите.
Обичам те нашепват и листата.
Обичам те пенливо лъха и морето.
Обичам те не бива да е дума.
ОБИЧАМ ТЕ е в очите ми и няма да го изрека.

Show time!

Не плачи.

Остави ги.

Остави лиистата му да падат-есен е.

Нека разголят душата му.

Уличната лампа осветява голите му клони,

както прожектор разголена жена.

Нека листата му падат като дрехите на стийпризъорка.

Нима то не чувства същото?

.....

Да падат тези листа,за да проникна в душата му.

НЕКА ПАДАТ....

I`ts SHOW time.

....

Душата ми за тебе моли,

да ме вземеш,да ме отведеш.

О,ти вдъхновение мое!

Поеми ме върху своите крила.

Дай ми сила да летя,

вдъхни ми не страх и самота,

а само хубави и чисти неща.

Обичам те,когато си при мен.

Дъхът ти окрилен ме кара да творя.

О,вдъхновение мое,никога не ме оставяй,

за да съм летящото момиче от сънят ти!