Има смътен спомен от луната вън.
Облак лек плашливо плува.
Красотата й наистина е като картина.
Черното на нощта бледнее пред
блясъка на красивите лъчи.
С поглед плах нагоре
страхът изчезва и остават
само луната и звездите
да ми топлят дните.
А красотата им сякаш в чаша плува...Дали да я изпия?
Няма коментари:
Публикуване на коментар